Деца на две до три години, които прекарват твърде много време пред екрана, показват по-бавно развитие на способностите си, според ново канадско научно изследване.
ΜНякои от уменията, които изглежда са засегнати, са тези за езикова комуникация с другите, социални умения, решаване на проблеми и координация на движенията (напр. завързване на връзките на обувките).
Очаква се проучването да възобнови противоречията в научната общност относно това дали - и от какъв момент нататък - използването на електронни устройства е вредно за децата. „Дисидентите” настояват, че има неоправдана паника и въздействието на устройствата зависи от това каква употреба използват децата (ако например виждат електронни книги е положително), докато ефектът от екраните е по-слаб отколкото други фактори, като финансовото състояние на семейството или продължителността на съня на детето.
Проучването, водено от д-р Шери Мандиган от Университета в Калгари, което е извършено върху 2.441 деца на възраст от две до пет години и публикувано в American Pediatric Journal "JAMA Pediatrics", според Reuters и BBC, показва, че колкото повече време преминава пред телевизионен екран, лаптоп, мобилен телефон или друго устройство двегодишно или тригодишно дете, толкова по-ниско е представянето му в съответните тестове за развитие на възраст от три до пет години.
Една от причините за това според учените е, че отделянето на толкова много време на екрани означава, че децата губят възможността да практикуват ценните си физически и умствени умения, както и способността да осъществяват междуличностни контакти.
Средно децата в проучването прекарват 17 часа седмично пред екрани на две години, 25 часа седмично на три и 11 часа на пет години. Американската академия по педиатрия съветва родителите изобщо да не позволяват екрани за деца до 18 месеца, докато за деца до пет години да ограничат използването на екрани до един час на ден (седем седмици). Канадското педиатрично дружество забранява използването на екрани за деца до две години, а Британският кралски колеж по педиатрия и детско здраве не поставя ограничения, казвайки, че „все още няма достатъчно доказателства за това“.
„Времето, прекарано пред екрана, обикновено е заседнало и пасивно поведение, с много малко възможности за обучение“, каза Мадиган. Както каза той, проблемът отчасти се дължи на факта, че мозъкът на бебето не е достатъчно развит, за да може да приложи в реалния триизмерен живот това, което научава във виртуалната двуизмерна "реалност". Той добави: „Ако малките деца видят някой да прави нещо с тухли на екрана, това не им помага да направят същото в реалния живот“.
Освен това, според изследователите, много време на екраните „краде“ ценно време за творческа игра, от рисуване до ритане на топката. „Това са критични умения в ранна детска възраст, защото овладяването им е необходимо за по-нататъшното развитие на детето“, каза Мадиган.
[the_ad_group id = ”966 ″]
