Какво означава новата драскулка на Google за зимното слънцестоене?

Сутринта Неделя, 22 декември, от 06:19 ч, Слънцето е намерено при Зимното слънцестоене и така започна зимата в Гърция и изобщо в северното полукълбо.

Τнощта на слънцестоенето и следващите ще бъдат най-големите по време на годината. И обратно, лятото ще започне в южното полукълбо, с дневния пик.

Когато Слънцето достигне есенното си равноденствие през септември, денят и нощта са приблизително равни, но след това нощта постепенно се увеличава за сметка на деня. Когато Слънцето премине през зимното слънцестоене, то започва отново да се издига все по-високо в небето, в резултат на което денят възвръща загубената „земя“, докато при пролетното равноденствие светлината и тъмнината отново имат почти еднаква продължителност.

Зимното слънцестоене не винаги "пада" на една и съща дата, но варира между 20-ти и 23-ти декември, като най-вероятните дати са 21-ви и 22-ри. Последният път, когато зимното слънцестоене падна на 23 декември, беше през 1903 г. и няма да се повтори преди 2303 г. Тези календарни колебания се дължат на Григорианския календар.

Зимното слънцестоене вече не настъпва на 25 декември, както по времето на Христос, а малко по-рано, защото е изместило по-стария Юлиански календар, който е въведен от Юлий Цезар от 44 г. пр. н. е. и което беше установило зимното слънцестоене на 25 декември, но загуби по един ден на всеки 128 години. През 1582 г. папа Григорий XIII въвежда нов календар, наречен на негово име (Григориански), който губи само един ден за своите 4.000 години.

Слънцето е било почитано от древните като бог и почти всички древни народи са установили различни празници в негова чест, от скандинавците и иранците до маите и инките. Почти навсякъде най-големите тържества се провеждали по време на зимното слънцестоене, което се смятало за празника на раждането на Слънцето, което бележило и началото на новата година. Смята се, че праисторически паметници като Стоунхендж във Великобритания са били свързани с записването на движенията на Слънцето в небето.

Централно място за римляните е бил празникът на „непобедимото слънце“ на 25 декември, когато се празнува, че Слънцето започва да изгрява отново на небето и така дните нарастват. Първите християни в Рим, които тайно прибягват до своите катакомби, решават да празнуват раждането на Христос на същата дата, 25 декември, когато римляните празнуват собствените си празници Сатурналии.

източник